За да изхранва семейството, тя работеше като готвачка в училищния стол. Когато беше в началното училище, съучениците му започна да му се подиграват:
- Хей, твоята майка има само едно око!
Идеше му да потъне в земята от срам!
Още същия ден й каза:
- Ако имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?!
...................................................................................................................................................................
След години, той се възползва от възможността да замине в Сингапур да следва. След това се ожени. Построи си собствен дом. Родиха му се деца. Беше щастлив от живота си и доволен от комфорта, който имаше.
И тогава майка му дойде да го посети у дома. Не бяха се виждали от години. Тя не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. И когато тя застана на вратата, те започнаха да й се присмиват. А той й се развика:
- Как смееш да идваш в дома ми и да плашиш децата ми?! Върви си! Махай се от тук! Веднага!!!
- Съжалявам! Вероятно съм дошла на грешен адрес... - отвърна майка му съвсем тихо. След което си тръгна и повече не дойде.
..................................................................................................................................................................
Един ден , воден от чисто любопитство, отиде до родната си къща. Съседите му казаха, че майка му е починала. Не пророни дори една сълза... Предадоха му писмо, оставено от нея за него, което тя е искала да получи:
"Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време.
Съжалявам, че дойдох в дома ти и изплаших децата ти.
Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато ти растеше.
Знаеш ли..., когато беше съвсем малко детенце, ти претърпя инцидент и загуби окото си. Като твоя майка, не издържах да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето. Бях толкова горда и щастлива, че синът ми ще може да вижда целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око...
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов,
твоята майка...”
===============================================================
Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден то видяло, че има само 10 цента в джоба си. То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне.
Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода.
Жената видяла, че момчето било много гладно и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. То я изпило много бавно и после попитало:
- Колко ви дължа?
- Нищо не ми дължите. – отвърнала тя. – Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта.
- Тогава ви благодаря от цялото си сърце! – отговорило момчето.
Когато Хауърд Кели напуснал къщата, той не само се чувствал физически по-добре, но и възвърнал вярата си в Бог, която почти никога не го била напускала.
Години по-късно, същата млада жена се разболяла много тежко. Местните лекари били объркани и изпратили младата жена в голям град, където смятали, че специалистите ще могат да диагностицират това рядко заболяване.
Д-р Хауърд Кели бил повикан за консултант. Когато той чул името на града, в който тя живеела, един спомен изплувал пред очите му.
Той станал и отишъл в нейната стая. Влизайки там, той мигновено я разпознал. Върнал се в стаята за консултации решен да направи всичко по силите си, за да и спаси живота.
От този ден нататък, той обръщал специално внимание на този случай. След дълга битка, войната най-накрая била спечелена.
Д-р Кели бил дал инструкции болничната сметка да му бъде изпратена за одобрение. Когато получил сметката, той я прегледал, написал нещо в полето и я изпратил в нейната стая.
Отваряйки плика, тя си мислела, че вътре ще намери сметка, която ще изплаща до края на дните си.
Когато най-накрая отворила плика, нещо привлякло вниманието и върху полето на сметката.
Тя прочела следните думи:
Платено изцяло с чаша мляко: Д-р Хауърд Кели.